2С1 Гвоздика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
2С1 Гвоздика
2С1 в музея в Санкт Петербург
Тактико-технически данни
Типсамоходна гаубица
История на производство и служба
Опитен образец1969 г.
На въоръжение1971 – до днес
На въоръжение внад 25 страни
Габаритни характеристики
Тегло15,7 t
Дължина7,26 m
Ширина2,85 m
Височина2,725 m
Основно въоръжение122-мм гаубица 2А18 (40 сн.)
Допълнително въоръжениеняма
Технически данни
Силова установка8 цилиндров дизелов с турбокомпресор
300 к.с. (220 kW)
Окачванеторсионно
Макс. скорост61,5 km/h (по шосе)
30 km/h (прес. терен)
Запас от ход500  km (по шосе)
Екипаж4 души
2С1 Гвоздика в Общомедия

2С1 Гвоздика (на български: карамфил) е съветска самоходна артилерийска гаубица. Разработена е върху шасито на МТ-ЛБ и има амфибийни възможности.

История и конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Работата върху новата гаубица започва през 1967. Първият прототип 2С1 е създаден през 1969. Приета е на въоръжение през 1971. Серийното производство започва една година по-късно. За пръв път е забелязана публично на полски военен парад през 1974. Оттам идва и американското ѝ название М1974.

2С1 прилича много на ПТ-76, но е създадена на базата на МТ-ЛБ. Оръдието се базира на гаубицата Д-30. Машината има ЯХБЗ и е снабдена с прибори за инфрачервено виждане. Гвоздика е широко разпространена и формира значителна част от артилерийското въоръжение на много страни. Обикновено една танкова дивизия разполага с 36 установки, а една моторизирана пехотна дивизия – със 72. Най-масовите оператори на 2С1 са Русия, България, Украйна, Полша и Сирия.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

  • БМП-23 – бойна машина на пехотата с шаси на 2С1 и купол, подобен на този на БМП-2 с 23-мм оръдие. Допълнителното въоръжение включва 2 ПТУР 9К11 Малютка и една картечница ПКТ с калибър 7,62 мм. Снабдена е с по-мощен двигател с 315 к.с. Екипажът е намален до 3 души, но има възможност за превоз на още 7. Запасът от ход е увеличен на 600 км. Приет на въоръжение през 1985.[1]
    • БМП-23Д – подобрена версия с нови ПТУР 9К111 и димни гранатомети.
  • БРМ-23 – разузнавателен вариант, прототипен модел.
  • БМП-30 – модифицирана БМП-23 с купол, директно взет от БМП-2. Произведени бройки – 10.

Иран[редактиране | редактиране на кода]

  • Раад-1 – ирански вариант с каросерия на Бораг.

Полша[редактиране | редактиране на кода]

  • 2С1М – полски вариант с подобрен амфибиен комплект.

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

  • Модел 89 – румънски вариант с шаси на МЛИ-84.

СССР[редактиране | редактиране на кода]

  • МТ-ЛБу – МТ-ЛБ с шаси и двигател на 2С1.
  • УР-77 Метеорит – минипочистваща машина с надстройка вместо купол. Надстройката има две рампи за изстрелване ракети, които изтеглят дълги маркучи. След като ракетите се приземят, маркучите се взривяват и всички мини в посочения район експлодират в резултат на това.
  • РХМ Кашалот – машина за химическо и биологично разузнаване с оборудване за засичане на замърсявания, аларми и маркировъчни апарати. Купол на МТ-ЛБ.
    • РХМ-К – команден вариант на РХМ с комуникационна апаратура, но без сензори за замърсяване.

Судан[редактиране | редактиране на кода]

  • Абу Фатма – строен по лиценз 2С1 в Судан.

Допълнителни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Калибър, мм 122
Ъгъл на обстрела, градуси
Хоризонтален 360
Вертикален -3....+70
Максимална далекобойност, м 15 200
Снаряди 40
осколъчно-фугасни 35
кумулативни 5
Маса на боеприпасите, кг
осколъчно-фугасни 21,7
кумулативни 18,2
Скорострелност (изстр./мин) 4 – 5
Време за привеждане в боен режим и обратно, мин макс. 2
Екипаж 4
Маса при пълно бойно снаряжение, кг 15 700±2%
Габаритни размери, мм
дължина 7260±50
ширина 2850±30
височина 2725±50
Максимална скорост във вода, км/ч 4,5
Начална скорост на боеприпаса, м/с 685
Максимална дължина на откат, мм 600

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Изоставен иракски 2С1 през 1991.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]